Гробището Еверест *Внимание - снимки*

0 - Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 5 months ago

http://www.bnews.bg/uploads/images/6/360-107721-1_wide.jpg

Най-високият връх на света е осеян не само с боклук, но и с..труповете на алпинисти.
Много от тях лежат там вече десетилетия и никой не се кани да ги събере. Броят на непогребаните тела ще расте още.

Екстремните условия на върха го превръщат буквално в смъртоносно място.
Всеки, който тръгва към него, знае, че може и да не се върне.

Температурите през нощта падат до минус 60 градуса! Близо до върха духат ураганни ветрове със скорост от 50 метра в секунда, а в такива минути студът се усеща като -100! Освен това в извъндрено разредената атмосфера има много малко кислород, буквално на границата на жизнените нужди. При такова натоварване дори при най-издръжливите може да настъпи внезапно спиране на сърцето. Може да откаже оборудването - да замръзне клапанът на кислородната бутилка например. Достатъчна е малка грешка и губиш съзнание. А това в повечето случаи означава да не се изправиш никога повече. При това не може да се разчита, че някой ще ти помогне.


На снимката отдолу е предполагаемият труп на първия алпинист, покорил Еверест, Джордж Малори, който загива при спускането от върха. Защо отивате на Еверест? - попитали Малори. Защото го има! - отговорил той преди експедицията.
http://static.bnews.bg/630527975810.jpg
През 1924 г. свързаните с общо въже Малори и Ървинг започнали покоряването на върха. За последен път били видени на 150 м от него. 
След това те не се връщат и съдбата на първите европейци, стигнали толкова високо, остава тайна в продължение на десетилетия.

Един от алпинистите през 1975 г. разказва, че видял нечие замръзнало тяло край пътя, но не му останали сили да стигне до него. Чак през 1999 г. една от експедициите се натъква по склона на запад от основния път на струпване на тела на загинали алпинисти. Там откриват и Малори, легнал по корем, сякаш прегръщащ планината. Главата и ръцете му били замръзнали като част от планинския склон.

Неговия другар Ървинг така и не бил открита, макар че по състоянието на дрехите на Малори става ясно, че са били свързани до самия край. Въжето е прерязано с нож. Вероятно Ървинг е продължил още известно време без партньора си и е загинал някъде надолу по склона.

Телата на загиналите алпинисти остават под Еверест завинаги, никой не се занимава с тяхната евакуация.

На такава височина вертолети не достигат, а да мъкнеш със себе си солидната тежест на мъртво тяло е невъзможно. Несполучилите остават без погребение, замръзнали по склоновете.

Леденият вятър оголва телата до костите, оставяйки потресаваща гледка.

Обхваната от треската за рекорди, алпинистите просто минават спокойно покрай труповете. По ледените склонове действа истинският закон на джунглата. Често без помощ остават дори все още живите.

Така през 1996 г. група алпинисти от японски университет не прекъсва изкачването си заради пострадали при буря техни индийски колеги. Колкото и да ги умолявали, японците просто подминали. На връщане заварили индийците вече замръзнали до смърт.

През май 2006 г. става друга потресаваща случка - покрай замръзващ англичанин минават 42 алпинисти, включително снимачна група на канала Discovery и никой не му оказва помощ. Всички бързат да извършат собствения си подвиг.
Британецът Дейвид Шарп, който се изкачвал в планината сам, загинал, защото кислородната му бутилка отказала на височина от 8500 м.

Шарп не е бил новак, но останал без кислород, почувствал се зле и паднал на скалата насред северния гребен. Някои от подминалите го твърдят, че изглеждало сякаш си почива.

Медиите от цял свят обаче прославили новозеландеца Марк Инглис, който се изкачил в същия този ден на Покрива на света с протези. Героят Инглис бил един от малцината, които признали, че оставили Шарп да умира на склона. Експедицията на Инглис поне оставила кислородна бутилка на умиращия Шарп.

Все още жив, Шарп изкарал ужасна нощ на височина 8500 м в компанията на господин жълти ботуши - труп на индийски алпинист в ярки обувки, който вече дълги години лежи по средата на пътеката към върха.

http://static.bnews.bg/a595e08b89f2.jpg
 
Шарп бил сравнително беден, което довело до смъртта му. Ако в базовия лагер имаше човек, който да поръча и плати евакуация, британецът щеше да остане жив. Но той имал средства само за готвач и палатка в базовия лагер.

Известна е трагедията от 1998 г със съпружеската двойка - руснака Сергей Арсентиев и американката Франсис Дистефано.
http://static.bnews.bg/9738cbcfcf41.jpg

Те се качват на върха на 22 май, без никакъв кислород. Така Франсис става първата американска жена и втора за цялата история на покоряването на Еверест жена, която изкачва върха без кислород. По време на спускането съпрузите изгубват връзка помежду си. Франсис остава две денонощия лежаща и изтощена на южния склон на Еверест. Покрай замръзващата, но все още жива жена, минават алпинисти от различни страни. Те й предлагат кислород, който тя отказва, за да не наруши рекорда си.

Сергей Арсентиев стига в лагера сам и чака жена си. Когато става ясно, че тя има проблем, той тръгва да я търси. На следващия ден 5 узбекски алпинисти минават покрай Франсис - тя все още е жива. Узбеките имали възможност да помогнат, но трябвало да се откажат от изкачването. Затова не помогнали, въпреки че един от тях вече бил стигнал до върха, а това правело експедицията им успешна. На връщане срещнали Сергей и му казали къде е Франсис. Той взел кислородните бутилки и никога повече никой не го видял. По всяка вероятност вятърът го е изхвърлил от пътеката в двукилометровата пропаст.

На следващия ден към върха тръгват други трима узбеки, три шерпи и двама алпинисти от Южна Африка. Минават покрай Франсис и установяват, че е още жива! Втора ледена нощ под Еверест, но е жива! И я подминават.

http://static.bnews.bg/759ee18cb432.jpg

Британският алпинист Йън Удхол си спомня: Сърцето ми замръзна, когато разбрах, че човекът в червено-черен костум е е жив, но съвсем сам на височина 8,5 км, само на 350 м. от върха. Аз и Кати, без да се замислим, се отклонихме от маршрута и се опитахме да направим всичко възможно да спасим умиращата. Така завърши нашата собствена експедиция, която подготвяхме с години, просейки пари от спонсори. Не успяхме веднага да стигнем до нея, макар че тя бежеше наблизо.

Да се движиш на подобна височина е все едно да бягаш под вода.

Когато стигнахме там, се опитахме да я облечем, но мускулите й бяха атрофирали, тя приличаше на парцалена кукла и през цялото време повтаряше, че е американка и да не я оставяме. Опитах се да я видгна и да я носа, но това беше невъзможно. Опитите ми да я спася подлагаха Кати на риск. Нищо не можехме да направим. Не спирах да мисля за Франсис. След година, през 1999, с Кати тръгнахме отново към Еверест. Успяхме, но на обратния път с ужас открихме, че тялото на Франсис е още там, тя лежеше точно както я бяхме оставили, идеално запазена в ледените температури. Никой не заслужава подобен край. С Кати си обещахме да се върнем отново, за да я погребем. 8 години ни отне подготовката на нова експедиция. Загърнах Франсис в американския флаг и пъхнах бележка от сина й. Избутахме тялото й в пропастта, далеч от другите алпинисти. Сега тя почива в мир. Най-после успях да направя нещо за нея.


Трима българи са останали завинаги на Еверест

Първият наш сънародник на Еверест (1984) – Христо Проданов – остана завинаги в т.нар. „зона на смъртта“ на Еверест при спускането си обратно към базовия лагер на 22 април 1984 г. Той успя да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още „Жестокият път“. Тялото му не е открито и до днес.

Втората жертва бе склупторът Христо Ганчев Христов, част от юбилейната национална експедиция към върха. 27-годишният карловец бе открит от руснака Александър Абрамов на 8600 метра надморска височина на североизточния склон замръзнал и вкопчен в парапета. Това стана на 20 май 2004 година.

Само три дни по-късно бе дадена и третата ни жертва на най-високия връх на планетата. Под него остава 47-годишната Мариана Проданова Масларова, която е племенница на Христо Проданов. Тя е забелязана за последно от новозеландеца Ръсел Брайс някъде около мястото, където загива и Христо Христов.

Мариана се опитва да стане първата българка, която се изкачва на Еверест. Няма обаче категорични данни, че го е направила.


https://financebg.com/wp-content/uploads/old/4/3939.jpg

Support

Comments (0)