Предопределено е

0 - Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 5 years ago

Предопределено е

Не чукай на дърво. Ще ти се случа.
Обречена съм ти от цели сто живота.
По теб ще тръгна като тънък ручей
и ще се гмурна във сърцето ти. Дълбоко.
Ще станеш целият водовъртежен.
Така съм влюбена, че просто си безсилен.
А аз се чувствам до полуда нежна,
когато тихичко по тебе се разливам.
Не можеш да ме спреш да те обичам.
Заключих миналото си и хвърлих ключа.
Сега съм твоето объркано момиче.
Не чукай на дърво. Ще ти се случа! * Caribiana

***

Уморих се да те пиша...
И да те разказвам...
Да те живея в сънища!
До пладне...
Уморих се да те имам. Да те нямам.
Уморих се, да чакам да се сбъднеш.
Да те мисля, да те чувствам,
уморих се!
Ела и тук, сега...
Случи се...
Че сънищата са ужасно кратки...
Луната бързо си отива.
Да те мечтая вече съм безсилен,
предавам се пред мойте нощи!
Единствено в нощта те имам.
Нека да е нощ! Да бъде още!
Още ... * Кирил Калудов

***

Понякога усещам как болиш...
От грозни думи
и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча.
Мълча...
Светът тежи като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно...как е празно само...

Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб.
От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская...

Понякога, когато те боли,
болиш във мен...

Не искам да го знаеш. * написа caribiana

***

Не съм човек, а развалина от спомени.
Не ме рисувай в среднощните си сънища.
И в дните си, не искай да ме помниш!
Не съм мечта, оставам си несбъднат.
Не протягай ръцете си към мен.
Миражите, не можеш да докоснеш.
Не можеш и да стигнеш нашето небе.
След ден навярно, няма да ме помниш.
Отдавна всичко е обречено.
Отдавна... Преди да се роди.
Преди да бъде любовта ни, разсъблечена.
Преди да ме обикнеш ти.
С теб просто, бъдеще си нямаме.
И изживяно вчера, за което да тъгуваме.
Обичта ни е - прекрасна Нереалност.
И е обречена... Да не съществува!
Живея още, в красивото си минало.
И ти не знаеш как да го заместиш.
И нейната любов...
Незаменима!
Казвам ти сбогом...
Преди да сме се срещнали!  * Кирил Калудов

Support

Comments (0)